Имало едно време един крал, който имал дванадесет красиви дъщери. Те всички спели в една стая и всяка нощ вратата им била заключена отвън. И въпреки това всяка сутрин обувките на принцесите били напълно износени. Изглеждало сякаш принцесите са танцували в обувките си цяла нощ. Но никой не можел да каже какво се е случило през нощта.
Кралят искал да знае тайната. Той обещал, че който успее да разгадае мистерията за него, може да се ожени за една от дъщерите му. Не само това, но и ще стане наследник на трона. Не можело да пробва многократно, защото всеки, който не успеел да разкрие тайната след три нощи, щял да плати с живота си.
Скоро пристигнал принцът. Позволили му да спи в стаята до спалнята на принцесите. Вратата му останала отворена, така че можел да държи под око стаята на принцесите цяла нощ. Обаче принцът заспал рано. И така нямал на идея какво са правили принцесите цяла нощ. Само видял, че подметките на обувките им целите били в дупки, вероятно защото са танцували с тях цяла нощ. Същото нещо се случило на втората и третата вечер, което означавало смърт за него. След този принц дошли и други. Но никой не можел да каже какво се е случило през нощта и така губели живота си.
В това време един стар войник пътувал из страната. Бил ранен в битка и вече не можел да се бие. В гората срещнал една старица.
– Къде отиваш? – попитала го старицата.
Нямам идея къде ще отида и какво ще правя – отговорил любезно войникът. – Но наистина искам да разбера къде танцуват принцесите, защото така един ден мога да стана крал.
– Ами – казала старицата. – Това не е трудно. Просто внимавай да не пиеш никакво вино. Една от принцесите ще ти предложи чаша вино. Така че не пий от нея и се преструвай, че си дълбоко заспал.
После дала на войника едно наметало и казала:
– Когато носиш наметалото, ще бъдеш невидим. Можеш да следваш принцесите без те да те видят.
Когато войникът чул добрия съвет на жената, взел наметалото и решил да си опита късмета.
Кралят приел войника толкова любезно, колкото и останалите. Дал му кралски дрехи и го пуснал в стаята до спалнята на принцесите.
Същата вечер най-голямата принцеса влязла в стаята му. Тя му донесла чаша вино. Войникът се престорил, че пие виното, но не отпил и глътка. Излял съдържанието на чашата, а после си легнал в леглото, хъркайки шумно, сякаш е заспал дълбоко.
Когато дванадесетте принцеси чули шумното хъркане, те се изсмели. Най-голямата казала:
– Това старче трябваше да е по-мъдро. Сега любопитството ще му коства живота.
В стаята си те извадили най-красивите дрехи от гардероба си и си ги сложили. Най-малката принцеса се поколебала и казала:
– Не знам какъв е проблемът, но усещам, че нещо ужасно ще ни се случи.
– Не бъди глупава – казала най-голямата. – Винаги си уплашена. Забрави ли колко много принцове ни посещават напразно? А колкото до стария войник, дори не мисля, че имаше нужда да му дава приспивна отвара. Той щеше да заспи и без нея.
Когато принцесите се облекли, бързо отишли да проверят войникал. Той лежал неподвижно по гръб, издавайки шумни хъркащи звуци. Принцесите помислили, че са в безопасност. Най-голямата принцеса отишла до леглото си и плеснала с ръце. Леглото потънало в пода и се отворил капак на пода. Войникът видял как принцесите слизат през капака. Бързо грабнал наметалото си и ги последвал. Но по средата на стълбите настъпил роклята на най-малката принцеса. Тя викнала на сестрите си:
– Помогнете, нещо става. Някой ми грабна роклята.
– Не бъди глупава – казала най-голямата. – Вероятно е пирон на стената.
Когато стигнали до долу, се оказали в красива гора. Листата на дърветата били направени от сребро. Войникът отчупил едно клонче. То издало шум. Най-младата принцеса го чула и казала:
– Сигурна съм, че нещо не е наред. Не чухте ли този шум? Това никога не се е случвало преди.
Но най-голямата принцеса казала:
– Чуваш нашите принцове.
Принцесите стигнали до друга част на гората, където листата били направени от злато, а после следваща част, където листата били блестящи диаманти. Войникът също отчупил клони от дърветата там. Можел да го използва за доказателство за по-късно. Сестрите продължили пътя си, докато не стигнали до голямо езеро. Там дванадесет красиви принцове чакали всяка принцеса, всеки в собствената си лодка. Войникът се качил в лодката на най-малката принцеса. Принцът в лодката с войника казал на принцесата:
– Не знам защо, но лодката не върви толкова бързо, колкото преди. Вече съм доста уморен. Лодката изглежда много тежка този път.
Най-младата принцеса нищо не казала, тъй като не искала да изглежда, че се оплаква на принца. Така че си замълчала.
Те доплавали до красиво осветен замък. Свирела весела музика. Принцовете и принцесите влезли в замъка и всеки принц танцувал със своята принцеса. Войникът танцувал и пиел вино. Виното било добро и войникът му се наслаждавал. Принцесите танцували до три часа през нощта. Тогава трябвало да си тръгнат, защото обувките им изцяло се износили. Принцовете върнали принцесите обратно в лодките си, за да преминат езерото. Този път войникът се качил в лодката на най-голямата сестра. На сбогуване принцесите обещали тържествено на принцовете, че ще се върнат следващата вечер.
Когато принцесите се прибрали вкъщи, войникът бързо тръгнал пред тях към стаята си, където си легнал. Дванадесетте сестри го чули да хърка, така че си помислили, че всичко е наред. Прибрали роклите си обратно в килера и свалили обувките си. После си легнали. Войникът не им казал какво се е случило на следващата сутрин. Той тайно тръгнал с принцесите за втора и трета вечер. Този път взел златен бокал от замъка на принцовете.
На следващия ден войникът бил доведен при краля. Той носел трите клонки и златния бокал със себе си. Дванадесетте принцеси подслушвали зад вратата, за да чуят какво ще каже войникът.
– Къде и защо са танцували дванадесетте ми дъщери през нощта? – попитал кралят войника.
Войникът отговорил:
– Вашите дъщери танцуват с дванадесет принцове под земята.
Той казал на краля всичко, което видял, и му показал клонките и златния бокал. Кралят повикал дъщерите си при него. Дванадесетте сестри осъзнали, че тайната им е разкрита и си признали.
Кралят запитал войника коя от дъщерите му ще избере за жена. Войникът отговорил:
– Вече не съм млад, така че избирам най-голямата.
Венчали се на същия ден, а не след дълго кралят умрял и войникът поел управлението на кралството.