Имало едно време една стара майка прасе с три прасенца. За жалост, тя нямала достатъчно храна, за да ги гледа, така че ги изпратила да си търсят късмета.
Когато първото прасенце излязло, то срещнало един човек с куп слама. Прасенцето казало:
– Господине, моля, дайте ми сламата, за да мога да си построя къщичка.
Мъжът му дал сламата, а прасенцето си построило сламена къща. Скоро след това големият лош вълк минал оттам. Той почукал на вратата и казал:
– Ей, прасенце, пусни ме вътре.
Прасенцето отговорило:
– Не, не, заклевам се в космите по своята брад-брад-брадичка.
– Тогава ще пъхтя и пуфтя и ще издухам къщичката ти – казал вълкът. Така и направил. Той пъхтял и пуфтял и издухал вратичката. Прасенцето бързо избягало при брат си.
Неговият брат, второто прасенце, се срещнал с човек с вързоп дървени съчки. Прасенцето казало:
– Господине, моля, дайте ми дървените съчки, така че да мога да си построя къщичка.
Мъжът му дал съчките, а прасенцето си построило дървена къща.
То си седяло в къщичката, чувствайки се гордо, когато чуло почукване на вратата. Било малкото му братче.
– Вълкът издуха къщичката ми! Моля те, може ли да живея при теб?
– Разбира се, къщичката ми е направена от дърво, със сигурност е безопасна! – казал брат му.
Тогава големият лош вълк отишъл при къщичката от дърво и казал:
– Ей, прасенце, пусни ме вътре.
– Не, не, заклевам се в космите по своята брад-брад-брадичка. – отговорило прасенцето.
– Тогава ще пъхтя и пуфтя и ще издухам къщичката ти – казал вълкът. Така и направил. Той пъхтял и пуфтял и издухал вратичката. Двете прасенца бързо избягали при другия си брат.
Третото прасенце срещнало един мъж с тухли. Прасенцето казало:
– Моля, господине, дайте ми тези тухли, така че да мога да си построя къщичка.
Човекът му дал тухлите и прасето си построило тухлена къщичка.
Той си седял в къщичката, когато чул почукване на вратата. Там били братята му!
– Вълкът издуха къщичките ни! Моля те, може ли да живеем тук?
– Разбира се, къщичката ми е направена от тухла, със сигурност е безопасна! – казал братът. – Но вълкът със сигурност ще дойде насам. Нека планираме, за да сме сигурни, че повече няма да ни притеснява.
Така че трите прасенце скроили план. И точно както прасенцето предсказало, вълкът отишъл до къщата му…
Големият лош вълк дошъл при тухлената къщичка и казал:
– Ей, прасенце, пусни ме вътре.
– Не, не, заклевам се в космите по своята брад-брад-брадичка. – отговорило прасенцето.
– Тогава ще пъхтя и пуфтя и ще издухам къщичката ти – казал вълкът.
Така че той пъхтял и пуфтял, пъхтял и пуфтял, пъхтял и пуфтял, но не можел да издуха вратата. Скоро осъзнал, че не може да отвори вратата с пъхтене и пуфтене.
Тогава, разбира се, вълкът се разгневил и решил, че ще нападне прасенцата през комина.
Но трите прасенца знаели, че той планира да го направи и закачили котле с вода над огъня. И точно когато вълкът слязал по комина, те махнали капака на котлето. Горещата пара достигнала големия лош вълк и със силен вой вълкът се изстрелял нагоре!
– Ох, ох, ох! О, прасета такива! Ще ви хвана някой ден! – и вълкът избягал възможно най-бързо.
А след това? Големият лош вълк никога не се върнал, твърде бил уплашен от трите умни прасенца.
А прасенцата? Те живели завинаги щастливи, заедно в тухлената къщичка.
