Момченцето Блу отишло да посети чичо си Фил във фермата и когато паднала нощта, си легнало само-самичко в голямото легло. То било толкова уморено, че се разплакало, но пак не можело да заспи. Липсвало му майка му да го завие и да му даде целувка за лека нощ.
То си помислило за всички неща за сън, които неговата майка му е казвала. Опитало се да брои овце, прескачащи над ограда. Затананикало си приспивна песен, но очите му все още стояли широко отворени, когато Фея Лунен лъч надникнала и изтананикала:
– Здравей, момченце в пижамата си, на път към Сънливград ли си?
Момченцето Блу отговорило напевно:
– Колкото повече се опитвам да заспя, толкова по-будно надзъртат очите ми към света.
Тогава Феята Лунен лъч затанцувала в стаята към картина, закачена на стената, докато си тананикала:
– Някои се качват, а други слизат, всички са на път за Сънливград.
Картината изобразявала дълъг път с къщи от двете страни.
Внезапно най-изненадващото нещо се случило! Звездите заблестяли в небето на картината и започнали да блещукат ли, блещукат. От прозорците на къщите имало светлини и те започнали да блещукат ли, блещукат.
Фея Лунен лъч казала:
– Момченце, въпреки че не знам името ти, нека пристъпим към рамката на картината заедно.
Както казала, така и направили. Те тръгнали заедно по пътя за Сънливград. Когато Момченцето Блу погледнало назад, видяло стотици други деца, влизащи в рамката на картината и видяло всичките си приятелчета да го следват. Ето я Бети с новата си кукла до нея и Боби с мечето си. Малката Мери също идвала, влачейки зад себе си своята количка.
Сънлив старец запалил лампите по пътя и изтананикал:
– Дясно-ляво, горе-долу, така маршируваме до Сънливград.
Те видели как една сънлива стара вятърна мелница се върти ли, върти, наоколо и наоколо, и вятърната мелницата избръмчала:
– Ето ги, те идват с усмивка и мръщене по пътя си към Сънливград.
В този момент Бети седнала и заспала под вятърната мелница. Останалите деца продължили напред. Те можели да видят как лампите на Сънливград блещукат ли, блещукат в далечината. Те чули как сънливите птици чуруликат в дърветата:
– Ето го, забавното момче идва, той често посещава Сънливград.
В същия момент Били седнал под дърветата и заспал, докато другите деца се забързали. Те подминали сънливото поточе, което шепнело:
– Ура, ура за пижамите, ще имате нужда от тях в Сънливград.
Всички деца без Момченцето Блу седнали и започнали да хвърлят камъчета в поточето и скоро започнали да оклюмват и да заспиват дълбоко. Фея Лунен лъч тананикала:
– Часовете идват и си тръгват, Пясъчният човек се люлее напред-назад.
И наистина там бил сънливият Пясъчен човек, люлеещ се напред-назад в хамак.
Момченцето Блу било така уморено, че пропълзяло в хамака до Пясъчния човек и потънало в сън на пътя за Сънливград. Лампите изгаснали една по една по улиците и къщите и всички задрямали.
– Зън, зън, зъм – звъннала малка камбанка, а Момченцето Блу се огледало. Пясъчният човек бил изчезнал. Фея Слънчев лъч извикала:
– Събуждаш се щастлив, изглежда, че най-накрая си се върнал от страната на сънищата!
Наистина Момченцето Блу се събудило в голямото легло и скоро се затичало по стълбите с големи подскочи. Чичо Фил казал:
– Добро утро, бързо слезе, момчето ми.
Момченцето Блу отговори:
– Току-що се върнах от Сънливград.
Но най-изненадващата част от историята предстои, слушай: Когато чичо Фил закарал Момченцето Блу у дома същата вечер в старата си каруца, той сложил и мистериозна кутия в каруцата с мистериозна хартия, увита с връв около нея. Когато пристигнали, той подал кутията на Момченцето Блу. В кутията имало малки хартиени къщички, малки хартиени улични лампи, мелници, дървета и дърво с хамак за Пясъчния човек. Отнело точно един час на Момченцето Блу да нагласи градчето. Чичо Фил го вързал към кабел и Момченцето Блу изкрещяло от удоволствие, защото всяка къщичка и улична лампа светнала с блестяща светлина!
Чичо Фил казал:
– Ти си малко момченце в пижама, така че ти купих Сънливград.
Момченцето Блу благодарило на чичо Фил и си играло много часове с новата си играчка град. Фея Лунен лъч надникнала през прозореца и затананикала, докато наблюдавала как Момченцето Блу си играе:
– Всяко дете в пижама е на път за Сънливград.
Гласът ѝ бил сънлив, толкова сънлив, толкова изключително сънлив, че докато пеела, дори чичо Фил, който разказвал историята, заспал.
Всички феи погледнали надолу и рекли:
– Те са на път за Сънливград!
