Имало едно време едно малко момиченце, чиято коса била толкова ярко жълта, че блестяла като изпредено злато на слънцето. По тази причина я наричали Златокоска.
Един ден Златокоска отишла на поляните да събира цветя. Залутала се наоколо и след време стигнала до една гора, където никога не била стъпвала преди. Тя навлязла навътре в гората, а там било много хладно и сенчесто.
Скоро тя стигнала до малка къщичка, която била съвсем уединена в гората, и тъй като била уморена и жадна, почукала на вратата. Надявала се, че ще има добри хора, живеещи там, които биха ѝ дали нещо да пие, и че ще може да си отдъхне малко.
Златокоска не знаела, но тази къща принадлежала на три мечки. Имало голям Татко Мечок, средна по размер Мама Меца и сладко малко Бебе Мече, не по-голямо от самата Златокоска. Трите мечки тъкмо били излезли на разходка в гората, докато вечерята им изстине. Така че когато Златокоска почукала на вратата, никой не отговорил.
Тя изчакала малко и почукала пак. Когато никой не се обадил, тя бутнала вратата да се отвори и влязла вътре. Имало три стола в редица. Първият стол бил голям. Това бил столът на Татко Мечок. Следващият стол бил със среден размер. Това бил столът на Мама Меца. Последният бил малък стол. Това бил столът на Бебе Мече. А на масата имало три купички гореща каша. “Значи”, помислила си Златкоска, “хората ще се върнат скоро да изядат кашата си.”
Тя искала да седне и да си почине, докато дойдат. Така че първо седнала на големия стол, но възглавницата била твърде мека и твърде голяма. Сякаш потъвала в нея. После седнала в средния по размер стол, но възглавницата била твърде корава. След това седнала в малкото столче и то ѝ било точно по мярка. Пасвало ѝ сякаш е направено за нея. Златокоска седнала на стола и се залюляла леко напред-назад.
Още нямало никой вкъщи и тя разгледала купичите с каша на масата. “Сигурно не са много гладни хора,” помислила си Златокоска, “иначе щяха да са се върнали у дома вече, за да си изядат вечерята.”
Първата купа била голяма с дървена лъжица в нея. Тази купа принадлежала на Татко Мечок. Втората купа била със среден размер и средно голяма дървена лъжица в нея. Тази купа принадлежала на Мама Меца. А третата купа била малка с малка сребърна лъжичка в нея. Тази купичка принадлежала на Бебе Мече. Кашата в купичките ухаела толкова вкусно, че Златокоска решила да пробва от нея.
Тя грабнала голямата лъжица и опитала кашата от голямата купа, но кашата била твърде гореща. Тогава тя взела средно голяма лъжица и пробвала кашата от средно голямата купа, но тази каша била твърде студена. След това взела малката сребърна лъжичка и опитала кашата от малката купичка. Тази каша била точно каквато трябва да бъде и била така вкусна, че тя я изяла цялата.
След като хапнала, тя се почувствала доста сънлива, така че се качила горе. Там имало три легла в редица. Първото легло било голямо и принадлежало на Татко Мечок. Второто легло било със среден размер и принадлежало на Мама Меца. Третото легло било малко сладко легълце, което принадлежало на Бебе Мече.
Златокоска първо си легнала на голямото легло, но възглавницата била твърде висока и тя не можела да се разположи удобно. После тя легнала на леглото със среден размер, но възглавницата била твърде ниска и също не била удобна. След това легнала на малкото легло, което принадлежало на Бебе Мече, и било точно като за нея. Леглото ѝ се сторило толкова удобно, че тя останала там, докато не заспала дълбоко.
Докато Златокоска още спяла в малкото легло, трите мечки се върнали вкъщи. Щом прекрачили прага на вратата и се огледали, разбрали, че някой е бил в къщата им.
– Някой е седял в стола ми – изръмжал Татко Мечок силно, – и е оставил възглавничката цялата намачкана.
– Някой е седял и в моя стол и го е оставил под ъгъл – казала Мама Меца със средно силния си глас.
– А някой е стоял на стола ми дълго време – изпискало Бебе Мече с високия си гласец.
Тогава трите мечки отишли до масата да си вземат кашата.
– Какво е станало тук? – изръмжал Татко Мечок с дълбокия си мечешки глас. – Някой е опитал кашата ми и е оставил лъжицата на масата.
– И някой е опитал и от моята каша и я е захвърлил настрани – рекла Мама Меца със средно висок глас.
– А някой е опитал от моята каша – изплакало Бебе Мече с високия си глас. – И е опитвал толкова много, че сега е свършила. – И казвайки това, Бебе Мече изглеждало много тъжно.
– Ако някой е бил тук, може още да е в къщата – рекла Мама Меца. Така че трите мечки се качили горе да погледнат.
Първо Татко Мечок погледнал в своето легло.
– Някой е лежал в леглото ми и е издърпал надолу завивките – изръмжал той с нисък глас. После Мама Меца погледнала леглото си.
– Някой е лежал и в моето легло и е смъкнал възглавницата – казала Мама Меца със средно висок глас. Тогава Бебе Мече погледнало в леглото си, а там била Златокоска с розови като рози бузи и златна коса, разпиляна по цялата възглавница.
– Някой е лежал в леглото ми – изпищя Бебе Мече развълнувано, – и все още е там!
Когато Златокоска чула ниския глас на Татко Мечок в сънищата си, тя сънувала, че това е гръмотевица, прерязваща небето. И когато чула средно високия глас на Мама Меца, те сънувала, че това е вятър, който духа през дърветата. Но когато чула високия глас на Бебе Мече, той бил толкова пронизителен и висок, че я събудил веднага. Тя седнала на леглото и видяла, че три мечки я гледат.
– Олеле! – извикала Златокоска. Тя паднала от леглото и побягнала към прозореца. Той бил отворен и тя изскочила навън преди да я спрат мечките. Тогава се затичала с всички сили към дома и никога не приближила гората отново. Но Бебе Мече много се плакало, защото искало да си играе с красивото момиченце.
