Вероятно не сте знаели това, но маймуните мислят, че всички банани им принадлежат. Когато бразилските деца ядат банани, те казват: “Аз съм маймуна.” Веднъж познавах малко момченце в Бразилия, което много, много обичаше банани. Той винаги казваше: “Аз съм си почти маймуна.” Ако много обичате банани, бразилските деца и на вас ще кажат, че сте маймуна. Това е историята, която разказват, за да ни покажат как се е случило това.
Едно време светът току-що бил създаден и имало само един вид банан, но много видове маймуни, имало една старица, която имала градина, пълна с бананови дървета. Било много трудно за старата жена да бере сама бананите, така че тя направила сделка с най-голямата маймуна. Казала на животното, че ако иска да бере връзки банани за нея, тя ще му дава половината. Маймуната беряла банани. Когато взела половината, дала на старицата бананите, които растели отдолу на връзката и са малки и набръчкани. Хубавите големи банани запазила за себе си и ги прибрала вкъщи, за да ги остави да узреят на тъмно.
Старицата много се ядосала. Лежала будна цяла нощ, опитвайки се да измисли някакъв начин, по който да си го върне на маймуната. Накрая измислила един номер.
На сутринта направила от восък фигура, която приличала на малко момче. После сложила голяма плоска кошница отгоре на главата на творението и в кошницата сложила най-хубавите узрели банани, които успяла да намери. Те определено изглеждали много изкусително.
След малко най-голямата маймуна минала от там. Видяла восъчната фигура и си помислила, че това е момче, носещо банани. Тя често блъскала такива момчета, обръщала кошниците им и после побягвала с бананите. Тази сутрин се чувствала в много добро настроение, така че си помислил първо да помоли учтиво за бананите.
– О, здравей – казала му тя, – моля, дайте ми банан. – Восъчната фигура не промълвила и дума.
Маймуната пак казала, този път с по-силен глас:
– О, здравей, моля те, дай ми банан, само един малък, зрял малък, сладък малък банан. – Восъчната фигура не промълвила и дума.
Тогава маймуната извикала с най-силния си глас:
– О, здравей, ако не ми дадеш банан, така ще те бутна, че това ще разпилее всичките ти банани. – Восъчната фигура мълчала.
Маймуната побягнала към восъчната фигура и силно я ударила с ръка. Ръката му останала здраво забита във восъка.
– Ох! Пусни ми ръката – викала маймуната. – Пусни ми ръката и ми дай банан или ще те ударя много силно с другата си ръка. – Восъчната фигура не я пуснала.
Маймуната много силно ударила фигурата с другата си ръка. Другата ръка останала здраво забита във восъка.
После маймуната извикала:
– Пусни ми ръцете. Пусни ми и двете ръце и ми дай банан, иначе ще те ритна с крака си. – Восъчната фигура не я пуснала.
Маймуната ритнала фигурата с крак и кракът му останал здраво заклещен във восъка.
– Ох! – извикала маймуната, – пусни ми крака. Пусни ми двете ръце и крака и ми дай банана, иначе ще те ритна с другия си крак. – Восъчната фигура не я пускала.
После маймуната, която сега била много ядосана, ритнала восъчната фигура с крак и кракът му останал заклещен във восъка.
Маймуната извикала:
– Ох, пусни ми крака. Пусни ми двата крака и двете ръце и ми дай банан, иначе ще те бутна с тялото си. – Восъчната фигура не я пускала.
Маймуната бутната с тялото си восъчната фигура. Тялото му здраво се захванало във восъка.
– Ох! – извикала маймуната, – пусни ми тялото! Пусни ми тялото, двата крака и двете ръце, иначе ще повикам всички други маймуни да ми помогнат! – Восъчната фигура не я пускала.
После маймуната вдигнала такъв шум с виковете си, че много скоро маймуните пристигнали, тичайки от всички посоки. Имало големи маймуни и малки маймуни и маймуни със среден размер. Цяла армия маймуни дошли с помощта на най-голямата маймуна.
Най-малката маймунка измислила план как да помогнат на най-голямата маймуна да излезе от тежкото си положение. Маймуните трябвало да се покатерят по най-голямото дърво и да се струпат една върху друга, докато не направят пирамида от маймуни. Маймуната с най-силния глас от всички трябвало да бъде отгоре и да извика възможно най-силно към слънцето и да го помоли да слезе и да помогне на най-голямата маймуна да се измъкна от тази ужасна трудност.
Това направили всички големи, малки и средни маймуни. Маймуната с най-силния глас отгоре на пирамидата накарала слънцето да ги чуе. Слънцето веднага дошло.
Слънцето изляло най-горещите си лъчи по восъка. След малко восъкът започнал да се топи. Маймуната най-накрая успяла да издърпа ръцете си. После успяла да издърпа един крак, след това друг, а след малко и цялото си тяло. Най-накрая била свободна.
Когато дребната старица видяла какво се случило, се почувствала много обезкуражена да отглежда банани. Решила да се премести в друга част на света, където отглеждала зеле вместо банани. Маймуните останали да притежават с най-голямата градина от банановите дървета в света. От този ден нататък маймуните си мислели, че притежават всички банани.