Четиримата пътешественици минаха през останалата част от гората безпроблемно и когато излязоха от тъмата, видяха пред тях стръмен хълм, покрит от горе до долу с огромни скали.
– Това ще бъде трудно изкачване – рече Плашилото, – но все пак трябва да прехвърлим хълма.
Така че той ги поведе и останалите го последваха. Почти стигнаха първата скала, когато чуха груб глас да вика:
– Стойте надалеч!
– Кой си ти? – попита Плашилото.
Тогава една глава се показа над скалите и същият глас рече:
– Този хълм ни принадлежи и не позволяваме на никого да го премине.
– Но ние трябва да го преминем – каза Плашилото. – Отиваме в страната на Квадратните.
– Но няма да го направите! – отвърна гласът и там иззад скалата излезе най-чудатият човек, който пътешествениците са виждали.
Беше доста нисък и набит и имаше голяма глава, която беше плоска отгоре, поддържана от дебел врат, целият в гънки. Но той нямаше никакви ръце и виждайки това, Плашилото не се уплаши, че толкова беззащитно създание ще им попречи да се изкачат по хълма. Така че той каза:
– Съжалявам, че не правя това, което искате, но трябва да преминем през хълма ви независимо дали ви харесва или не – и тръгна смело напред.
Главата на мъжа се изстреля напред бързо като светкавица, а вратът му се протегна, докато горната част на главата там, където беше плоска, не удари Плашилото по средата на тялото, като го изпрати да се мята отново и отново надолу по хълма. Главата се върна в тялото почти толкова бързо, колкото излезе, а човекът се разсмя грубо, казвайки:
– Не е толкова лесно, колкото си мислите!
Хор от буен смях дойде от другите скали и Дороти видя стотици безръки Чукоглавци на хълма, по един зад всяка скала.
Лъвът доста се ядоса на смеха, който нададоха заради неуспеха на Плашилото и надавайки силен рев, който отекна като тътен, той се втурна към хълма.
Пак главата бързо се изстреля и големият Лъв се затъркаля надолу по хълма сякаш беше ударен от гюле.
Дороти се затича надолу и помогна на Плашилото да стане на крака, а Лъвът отиде при нея, чувствайки се доста насинен и наранен и каза:
– Безполезно е да се борим с хора с изстрелващи се глави; никой не може да оцелее пред тях.
– Какво можем да направим тогава? – попита тя.
– Извикай Крилатите маймуни – предложи Тенекиеният човек. – Все още имаш право да им заповядаш още веднъж.
– Много добре – отговори тя и слагайки си Златната шапка, промълви вълшебните думи. Маймуните бяха бързи, както винаги и за кратко време цялата група застана пред нея.
– Какви са Вашите заповеди? – попита Кралят на маймуните, кланяйки се ниско.
– Пренесете ни над хълма до страната на Квадратните – отговори момичето.
– Ще бъде изпълнено – рече Кралят и веднага Крилатите маймуни хванаха четиримата пътници и Тото на ръце и отлетяха с тях. Докато преминаваха над хълма, Чукоглавците крещяха ядосано и изстрелваха главите си високо във въздуха, но не можеха да стигнат Крилатите маймуни, които пренесоха Дороти и другарите ѝ безопасно над хълма и ги пуснаха в красивата страна на Квадратните.
– Това е последният път, когато ни призоваваш – каза водачът на Дороти – така че довиждане и късмет.
– Довиждане и много благодаря – отвърна момичето и Маймуните се вдигнаха във въздуха и се изгубиха от поглед за миг.
Страната на Квадратните изглеждаше богата и щастлива. Имаше поля след поля зряло жито с добре павирани пътища между тях и красиви бълбукащи потоци със здрави мостове между тях. Всички огради, къщи и мостове бяха боядисани в яркочервено, точно както бяха боядисани в жълто в страната на Мигащите и синьо – в страната на Дъвчащите. Самите Квадратни бяха ниски и дебели, изглеждаха пълнички и мили, облечени бяха в червено, което изглеждаше ярко на фона на зелената трева и жълтото жито.
Маймуните ги пуснаха близо до един чифлик и четиримата пътници отидоха до него и почукаха на вратата. Отвори я жената на фермера и когато Дороти помоли за нещо за ядене, жената даде на всички хубава вечеря с три вида торта, четири вида курабийки и купичка мляко за Тото.
– Колко е далеч Замъкът на Глинда? – попита детето.
– Не е много далеч – отговори жената на фермера. – Тръгнете по пътя на Юг и скоро ще стигнете.
Благодарейки на добрата жена, те тръгнаха отново, вървяха покрай полетата и по красивите мостове, докато не видяха пред себе си много красив Замък. Пред портите имаше три млади момичета, облечени в червени униформи, поръбени със златна панделка; и когато Дороти ги приближи, една от тях ѝ каза:
– Защо сте дошли в Южната страна?
– За да видим Добрата вещица, която властва тук – отговори тя. – Ще ме заведете ли при нея?
– Кажете ми имената си и ще попитам Глинда дали иска да ви приеме. – Всички казаха кои са и момичето войник отиде до Замъка. След няколко мига се върна, за да каже на Дороти и останалите, че ще ги приемат веднага.
