Страхливият Лъв беше изключително доволен да чуе, че Злата вещица се е разтопила от кофа вода, а Дороти веднага отвори портите на затвора му и го освободи. Те отидоха заедно до двореца, където първата заповед на Дороти беше да повикат всички Мигащи и да им кажат, че вече не са роби.
Жълтите Мигащи много ликуваха, защото са били принудени от Злата вещица да работят усърдно много години, а тя винаги се е държала жестоко към тях. Те обявиха този ден за празник тогава и завинаги и се захванаха да празнуват и да танцуват.
– Само да бяха с нас нашите приятели, Плашилото и Тенекиеният човек – каза Лъвът, – щях да съм много щастлив.
– Не мислиш ли, че може да ги спасим? – запита момичето разтревожено.
– Може да опитаме – отговори Лъвът.
Така че повикаха жълтите Мигащи и ги помолиха дали биха им помогнали да спасят приятелите си, а Мигащите казаха, че биха се радвали да направят всичко по силите си за Дороти, която ги е освободила от робство. Така че тя избра някои от Мигащите, които сякаш знаеха най-много и тръгнаха заедно. Пътуваха през целия ден и малко от следващия, докато не стигнаха скалистата равнина, където лежеше Тенекиеният човек, целият очукан и огънат. Брадвата му беше близо до него, но острието беше ръждясало, а дръжката беше начупена на части.
Мигащите го вдигнаха нежно в ръце и го пренесоха обратно в Жълтия дворец, докато Дороти ронеше сълзи по пътя заради тъжното положение на стария си приятел, а Лъвът изглеждаше сериозен и натъжен. Когато стигнаха двореца, Дороти каза на Мигащите:
– Има ли някой от хората ви, който е тенекиджия?
– О, дал. Някои от нас са много добри тенекиджии – казаха ѝ те.
– Тогава доведете ги при мен – рече тя. А когато тенекиджиите дойдоха, носейки с тях своите инструменти в кошници, тя запита, – Можете ли да изправите тези вдлъбнатини в Тенекиения човек и да му върнете пак формата, като го сглобите там, където е счупен?
Тенекиджиите огледаха Дърваря внимателно и после казаха, че мислят, че могат да го поправят, така че да стане като нов. И те се заеха за работа в една от големите жълти зали на двореца, като работиха три дни и четири нощи, чукайки, завъртайки, огъвайки, сглобявайки, полирайки и удряйки по краката, тялото и главата на Тенекиения човек, докато накрая той не беше в старата си форма, а ставите му работеха по-добре от всякога. За всеки случай по него имаше няколко лепенки, но тенекиджиите свършиха добра работа и понеже Дърварят не беше суетен човек, той нямаше нищо против лепенките.
Когато накрая той отиде в стаята на Дороти и ѝ благодари, че го е спасила, той беше толкова щастлив, че плачеше от щастие, а Дороти трябваше да бърше всяка сълза от лицето му с престилката си внимателно, така че ставите му да не ръждясат. В това време нейните собствени сълзи се лееха обилно и бързо заради радостта, че среща стария си приятел пак, а тези сълзи нямаше нужда да бърше. Колкото до Лъва, той бършеше очите си толкова често с върха на опашката си, че тя стана доста мокра и трябваше да излезе на двора и да я държи на слънце, докато изсъхне.
– Само ако Плашилото беше с нас отново – рече Тенекиеният човек, когато Дороти приключи с разказа си за всичко, което е станало, – щях да съм много щастлив.
– Трябва да се опитаме да го намерим – рече момичето.
И така тя повика Мигащите на помощ и те вървяха през целия ден и част от следващия, докато стигнаха до високото дърво, на чиито клони Крилатите маймуни бяха захвърлили дрехите на Плашилото.
Дървото беше много високо, а дънерът беше толкова гладък, че никой не можеше да се покатери по него, но Дърварят веднага каза:
– Ще го отсека, а после можем да вземем дрехите на Плашилото.
Докато тенекиджиите работеха по поправянето на самия Дървар, друг от Мигащите, който беше златар, направи дръжка за брадва от чисто злато и я сложи на брадвата на Дърваря на мястото на старата счупена дръжка. Други полираха острието, докато цялата ръжда не беше отстранена и то заблестя като полирано сребро.
Едва изрекъл тези думи, Тенекиеният човек започна да сече и не след дълго дървото падна с трясък, при който дрехите на Плашилото опадаха от клоните и се овъргаляха в земята.
Дороти ги вдигна и помоли Мигащите да ги занесат обратно в замъка, където ги напълниха с хубава, чиста слама; и виж ти! Плашилото се появи, същият като преди, и им благодареше отново и отново, че са го спасили.
Сега след като пак се събраха, Дороти и нейните приятели прекараха няколко щастливи дни в Жълтия дворец, където откриха всичко, от което се нуждаеха, за да им е удобно.
Но един ден момичето си помисли за леля Ем и рече:
– Трябва да се върнем в Оз и да си поискаме обещаното.
– Да – каза Дърварят, – най-накрая ще получа своето сърце.
– А аз ще получа своя мозък – добави Плашилото весело.
– А аз ще получа своята смелост – каза Лъвът замислено.
– А аз ще се върна в Канзас – извика Дороти, пляскайки с ръце. – Ах, нека тръгнем за Смарагдения град утре!
Така решиха да направят. Следващия ден събраха Мигащите и се сбогуваха с тях. На Мигащите им беше много тъжно да ги пуснат и така се бяха привързали към Тенекиения човек, че го помолиха да остане и да властва над тях и Жълтата страна на Запад. Разбирайки, че другарите са решени да заминат, Мигащите дадоха на Тото и Лъва по една златна каишка; на Дороти подариха красива гривна, инкрустирана с диаманти; на Плашилото дадоха бастунче със златна глава, което да му помогне да не се препъва; а на Тенекиения човек предложиха сребърна масльонка със златно покритие и скъпоценни камъни.
Всеки един от пътешествениците на свой ред изнесе на Мигащите красива реч и всички се ръкуваха с тях, докато ръцете не ги заболяха.
Дороти отиде до долапа на Вещицата да напълни кошницата си с храна за пътуването и там видя Златната шапка. Тя я сложи на собствената си глава и откри, че ѝ пасва идеално. Не знаеше нищо за магията на Златната шапка, но видя, че е красива, така че реши да я носи, а своето боне да сложи в кошницата.
Тогава вече готови за пътуването, те тръгнаха към Смарагдения град; а Мигащите извиката три пъти “ура” и пратиха много добри пожелания по пътя им.
